Как искам да забравя всяка болка, която във душата ми се рови. И никога да няма - как и колко, когато пак със себе си говоря. И нямо да преглъщам суетата, навътре, надълбоко да я скрия. А после мълчаливо да се будя, след мрачните и глупави безсилия. Как искам да заплача, да не спирам... И тихо да се сгуша във гърдите ти. Безмълвно да повтарям, че обичам. И бавно да умирам... във очите ти. Да чувам всяка галеща въздишка, стопяваща леда от бяла снежност. Да вкусвам с устни твоята усмивка, топящите се захарчета нежност. Положила глава на твойто рамо, най-сладкия си сън да изсънувам. И както съм дошла - да си отида, с поредното си Аз... да се сбогувам.
"И както съм дошла - да си отида,
с поредното си Аз... да се сбогувам."
Себеотдаване!
Това е любов, сбогуването със себе си!
Много ми хареса стиха ти Креми!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!