Как искам да не виждам нищо,
безпътна в пътя си съдбовен да вървя,
как искам да не те обичам,
да си виновен без вина.
Как искам да не влизам в тунела,
под ударите на съдбата да се смачкам,
как искам да сънувам пеперуди
и щастието да е безкрайното препятствие.
Как искам с утрото да си отида,
мечта и спомен в нощта преплела,
как искам с огън в очите да потегля,
животът ми да бъде цветна мантинела.
© Радосвета Петрова All rights reserved.