Как искам да греша...

Feb 9, 2017, 10:11 PM

Poetry

302 0 1

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя...
Ах, как искам да греша!
Само пръски, душевно нежни,
обливат моето сърце
и ме будят ежедневно
до спомена за едно лице...
и с тихия мираж, който ме преследва,
за две статуи, протегнали ръце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Как искам да греша...

Want to read more?

Random works