valia1771 (Ивон)
371 11630
Oct 27, 2009, 4:13 PM

Как изведнъж 

  Poetry » Love
726 0 10

Как изведнъж реши, че ме обичаш,

нали за Истинска любов ме замени -

онази, със фаталното привличане

и честни, мефистофелски очи.

 

Как изведнъж видя, че съм красива,

та аз съм същата, каквато вчера бях -

опитахме различни хубости насила,

да продължаваме - ще бъде тежък грях.

 

Как изведнъж разбра, че съм ти нужна,

не се ли дразнеше от кроткия ми смях

и караше ме да се чувствам гузна,

че чувствата пред разума избрах.

 

Аз свикнах да живея необичана,

сега - недей ме учи на любов,

огнището отдавна е изстинало,

а аз се топля с хорски благослов.

 

Научих се да ходя непрегърната,

как чужди са ми твоите ръце,

не съм последна, нито пък съм първата -

повярвала в данайското сърце.

 

Досетих се! Дошъл си да ми вземеш вярата,

нали до дупка беше ме изкрал,

учудваш се, че дишам още цялата

след нищото, което беше дал.

 

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??