Как от сън голям се става и животът продължава - 1
- Мамо, ти ми обеща!
- Имам хиляди неща
да направя, мили сине.
Няма туй да се размине.
- Да, но искам да узная
колко съм пораснал! Тая
работа ще бъде кратка.
Да извикаме ли татко?
- Ех, дете нетърпеливо! -
мама смее се щастливо
и мечето си прегръща.
- Той излезе май от къщи
и отиде до мазето.
Сложих бобец аз в гърнето,
но дървата ми са малко.
- Няма ли го? Колко жалко!
Ще отида да помогна.
Работата тъй ще смогне
да привърши татко бързо.
И като жребец отвързан
Рори мигом изтърча.
Малко птиче зацвърча
разтревожено в клонака.
Май изплаши го юнака.
Мечо с милия си син
струпаха дърва - един
куп до тяхното огнище.
- Нямаш, татко, вече нищо
друго ти като задачка.
Мама нека е готвачка,
но те чакаме с Росина,
че от Новата година
сме пораснали и двама,
а чертичка нова няма
на вратата кой да сложи.
- С тебе ще се обзаложа, -
каза Мечо убеден -
че ще стигнеш скоро мен!
Хайде, нека проверим
днес и удостоверим
колко си пораснал, сине!
- После ще съм аз! - Росина
с нетърпение се включи.
- Искам, тате, да науча
станала ли съм голяма,
както днес ми каза мама.
Цяла педя по-голям
Рори бе пораснал. Сам
той чертичката постави.
Роси, без да се забави,
се изправи до вратата.
- Ето, виж си ти чертата! -
каза и доволен Мечо.
- Седем сантиметра вече
си пораснала, Росина!
- Ако спим и догодина,
пак ли ще пораснем, тате?
- Да, така растат децата -
с послушание и сън.
Хайде да излезем вън
и да видим от капчука
как вода събирам тука
аз в един голям варел.
- Сети ли се или чел
ти от книгите си, тате?
- Учат те дори бащата,
затова ще ги четете,
умнички да порастете.
- Мечо, боба е сварен.
Тръгваш ли, съпруже, с мен
до кумицата да идем?
С тебе ние да я видим
и брашно да донесем.
- Можем да и занесем
от любимото и сладко! -
я подсети Мечо. - Татко,
много го харесвам аз.
Ще остане ли за нас? -
позачуди се Росина.
- Дъще, и за теб ще има! -
каза мама и предложи
три буркана да им сложи.
Тръгнаха те двама с Мечо.
Топло слънце ги напече,
а отсрещната поляна
беше грейнала засмяна
с първи пролетни цветя
Тъй красива беше тя!
Щом кумицата видяха,
от учудване се спряха.
Тя вълче бе приютила
и с любов осиновила.
- Гледам, имате детенце!
Ех, че хубаво вълченце!
Радва ли му се Вълчан?
- Той щастлив е, замечтан,
рожбата боготвори!
Иска даже да са три!
Съба вътре ги покани
и със гозби най-отбрани
гостите си нагости.
- Можеш ли, кумице, ти
с брашанце да ни даруваш?
Трудно ще е, ми се струва,
че дете си имаш вече.
- Няма да е трудно! - рече
най-добричката вълчица.
И отсипа във торбица
половината брашно.
- Имам, Мецо, аз едно
незапочнато чувалче.
Ето ти и топло шалче,
че за тебе съм го плела.
То ще стане за капела
вече време, но и зима
в нашата гора ще има.
Меца взе го просълзена
и, със него пременена,
тя вълчицата прегърна.
- Твоето добро ще върна!
Здраво да ви е вълчето!
Как си кръстихте детето?
- Викаме му Талисман.
Името му от Вълчан
бе избрано и харесах.
После питка аз замесих
и изядохме я трима.
- Обич и любов да има
в този дом оттук нататък!
Всеки залък да е сладък-
Меца почна да нарича.
- И синът да ви обича!
. . .
Много дълга стана вече
приказката. Ти облече
ли пижамата за сън?
Хайде, тъмно пак е вън!
Следва: . . .
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приказката продължава,
а от мене имаш Браво!
А сега ще се търкулна
следващата да прегърна 🐻🧸🧸🐻
Поздравявам те 😊🧸😊
ПП
Заради тази приказна история прегледах всичките си емотикони, но си заслужаваше, открих търсения 😊
🧸🧸🧸 -
Скоро ще е, Роси мила!
Затова, че си дарила
с обич моите герои
аз с Росина и със Рори
те прегръщаме със плам.
И че е взаимно, знам! ❤️ -
Нямам търпение!
-
Тя веднъж се е явила,
с круша Меца е дарила,
но забравихме я вече.
Пак да дойде, Роси рече
и в историята близка
ще поканя Кума Лиска! 🦊 -
Хубавото продължава и това те задължава приказката да не спира! Мери, ти си подранила и събрала си мечета, катерички и вълчета, но дотук я няма Лиса! Кой в забрава я ориса?
-
Любимите герои си имат и любими читатели във ваше лице, момичета!
Благодаря ви за постоянството и любовта, която блика от коментарите ви, Ангелче и Бри!🌹 -
Те сънуват обич и отдалеч усещат кой може да им я даде. А в теб има толкова много, Цветенце, блика от сърцето ти, което е готово да я подарява безрезервно! Всеки има своя Талисман в живота, стига да го разпознае, когато го срещне! А пътя към него е изтъкан от ЛЮБОВ! ❤️
-
Прегръщам с обич❤️ всяко мече, целувам с нежност Талисман😘 и лягам някак размечтана в съня си да съм там! Прекрасна си, Мари🌹
-
Добре дошла на моите пролетни поляни с мечешко вдъхновение, Краси!🌷 Винаги ти се радвам и съм ти благодарна за всяко едно посещение, мила! ❤️
-
Мечетата се събудиха, изядоха боба, поляната цъфна и Талисман скоро ще тича с тях. Много хубаво си ги наредила пак! Лека нощ!
-
Мили момичета, приказката не можа да излезе за лека нощ и вие сте я чели за добро утро, но се надявам да ви е донесла радост и да ви е върнала към детството, което винаги носи усмихнати спомени!
Хубав неделен ден, Марго и Дени!🌹 -
Добро утро. Чудесно е, Мария 💕
-
Просълзих се! Много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
че през тази приказка премина! 🐻
Благодаря ти!