И аз родих се тука на земята.
Живях, горях се и през двата века.
И нека всеки вече да ме смята,
че имал съм една съдба нелека.
Във две държави поживях до днеска.
Едната беше планова държава,
а другата пък- някаква гротеска,
която даже не ме уважава.
И бях достоен гражданин в едната,
а другата напълно ме забрави.
Ценяха ми във първата следата,
а другата на нищо ме направи.
На този преход края се не вижда
и май че няма вече управия.
Във кръг покварен всичко се зазижда
при тази мафиотска разсипия.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Все така с трезв ум и с поетическо вдъхновение продължавай през цялата 2016!
Поздрави!