Колко ранима е душата,
несправедливост толкова тежи...
Как лесно ставаме съдители,
не виждайки и себе си дори...
Колко малко се замисляме,
за всичко, знам, има си причини...
С поглед орлов, единичен...
много лесно хулим... ранихме....
С хулене..., оплюване....
как... как, кажете, напред се върви?!?
Некадърност как се прикрива,
а делата ни... с кални следи.... ...