Как ли те открих,
дори и аз не зная,
не го направих сам.
Като животворна песен
душата ми докосна
и остана вечно там.
Като слънчев лъч
ярко, свежо утро,
ти пробуди в мен.
От обич силна
и така прекасна,
се усетих озарен.
Като волен вятър
нагоре ме понесе
в чистото небе.
Като вълшебна птица
за мен единствен,
разперила криле.
Остани искра живот,
несломима вяра
в силата на любовта.
Бъди най-красивото
очарование и моето
сливане с вечността.
© Васил Георгиев All rights reserved.