КАК ЛИПСВА НИ ВАПЦАРОВ! 

Пак „конника на Крум“, но вече,

да гледаш филм, ще трябва ескадрон...

Но пък героите – от времето далечно:

и лигаво-размазаният Джон,

и Грета – в сексапил „облечена“,

и лукс, пари, интриги, изневери...

Обгръща състрадание сърцето...

Пред плач ресници потреперват...

Не се е променило нищичко от вчера...

Как липсва ни Вапцаров! Няма го Поета,

да изкрещи, обзет от ярост: „Стига!

Изкуството не е за поглед влажен!“

Днес лекомислието си придава важност...

Днес фалшът се на пиедестал издига...

Днес Истината не забелязват даже...

Днес речите са кухи фрази...

Днес фразите са чужди речи...

Днес обединява ни омразата.

Обратно – любовта все пречи...

А пък за Вярата... не се приказва!

Живодар Душков