Меца чу ли вик? Едва ли.
Тъй дълбоко са заспали
двама своя зимен сън,
че дори и гръм навън
няма вече да ги стресне.
Да ме чуят, не е лесно,
но реших, не е тъй грешно
аз да ги събудя спешно.
Трябва! Заради Росина!
Че безжалостна лавина
бе затрупала мечето.
Как уплашено е, клето!
И дано е оцеляло.
То до днес не бе разбрало,
че дори да си юнак,
можеш да пострадаш пак.
Дърпам Меца под юргана.
Плача и в сълзи заляна
викам аз със глас висок:
- Мецо, господин Мечок,
събудете се! Росина
днес попадна под лавина!
Мама скочи в полусън.
- Как, децата ми са вън?
Ставай, Мечо, събуди се!
Вледеняващ страх ме втриса
и трепери ми сърцето ...
Мечо скочил бе и ето,
че набързо се облече.
Той за всяко свое мече
би си дал дори душата.
Взе голямата лопата
и въжето от мазето.
Меца го преследва. Ето,
тича тя, след нея аз.
Беше дълъг този час
и за тях, и за Росина.
Тя под тежката лавина
като смазана лежеше.
Дишаше, но се боеше
да помръдне с лапа даже.
Майка и, за да покаже,
че са тука с татко Мечо
с обич във гласа и рече:
- От снега ще те извадим,
но какво със вас ще правим,
непослушковци такива?
Само, дъще да си жива...
Чула майчиния глас,
смелост тя събра, а аз
братчето успокоих
и милувка му дарих.
Мечо, сякаш двойна сила
за момичето си мило
бе във себе си открил
и, за миг не съжалил,
че родители са вече,
мислеше, че свойто мече
длъжен беше да избави.
И с движения корави,
с лапи и с една лопата
стигна той до дъщерята.
Меца нежно я прегърна.
Но, уплашена, тя зърна
че кракът и счупен беше.
Как сърцето и туптеше!
Но страха прикри тя с воля.
- Скъпи, много ти се моля,
донеси два яки клона.
(Само аз дочух и стона.)
Той изпълни всичко бързо
и с въжето я превърза,
легнала като в носилка.
Сякаш глътнал бе костилка,
неспособен да говори
гледаше виновно Рори.
Но помогна на бащата
и помъкнаха сестрата
те към топлия им дом.
Меца им отвори, щом
те пред портата се спряха.
Сълзи в погледа видяха,
но тъгата и премина.
Тя направи спешно шина
за мечето си ранено.
Беше малко разгневена,
но на рожбите прости.
. . .
Слушаш ли в дома си ти?
Виж какво се случи с тях
и добре, че близо бях.
Непослушковци са, знам,
помощ трябваше да дам.
Хайде, лягай ти да спиш.
Утре с мен ще проследиш
туй, което ще се случи.
Разказът за днес приключи.
© Мария Панайотова All rights reserved.