Как ми липсваш, мой брат! За това не говоря.
Ти се луташ в нощта, моя бягаща мисъл.
Идва утро, отново ще блесне простора,
а съвсем сякаш бях те да дълго отписал.
И те чувствам до мен, и ръка да протегна,
ще ме срещне за миг сякаш меката кожа
и ще бъда щастлив с тази мисъл последна
на челото му трънно венче да положа.
Преди още да срещна отново зората,
аз ще бъда щастлив от промúсълта Божя,
върху крехкото рамо на нея, сестрата,
да зазидам несбъдното в светлата ложа.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up