Как иска ми се...
Как иска ми се в полет да се случа,
прокудена от хорска суета,
на свят смирен вратата да отключа,
обичана и волна да летя.
Как иска ми се вятърът-неверник
да роши разпилените коси.
и някой чуден, приказен вълшебник
посърналия ден да съживи.
Как искам до полуда да ликувам
по ведър прилив, по лазурен зов,
насред нощта светулки да сънувам
и да римувам думи за любов.
Как иска ми се в цветове най-ярки
невидима ръка да освети
и хората, и чувствата най-жарки,
мир и човечност да ги осени.
Как иска ми се някъде в безкрая
да се събудя в приказна омая…
© Златка Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ангеле, Младене, Ники, Иване, Тони, Райне, благодарности сърдечни за чудесните коментари и за подкрепата! Приятни почивни дни и слънце в душите ви!
-
Много истинско,докосващо и кара човек да живее!!!За словото,любовта,поезията и хората който умеят да ни карат да мечтаем!!!Бъди!!!
-
Зареди ме със слънчев оптимизъм, Ромашка.
Ведър и прекрасен стих. Поздравление! -
Чудесно е, Злати!
💗💗💗 -
Ведро, оптимистично и силен заряд! Поздравления!
-
Харесва ми твоят полет, който съдържа верни и силни послания и надежда!
-
Чудесно е, Злати! ❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
