Мое мило Дневниче

Здравей

Не мисля че съм пълна даже с празнота

В мен само Нищото вирее

А онова отвън то просто не съм аз

Но Дневниче не ме мисли...

Лишеността боли но поне нещо става

Не ми се вярва на лъжи...

Но Самотата отвън  силно пристяга

И Дневниче

от всичките ми дни

побрало си ти най-злощастните отпори

Ти знаеш как разлюбвах всеки стих

и как Надеждата сърцето ми затвори

(Знаеш как от пусто в празно

се преливаше сама вътрешността ми

и знаеш колко е напразно

да отричам като давам любовта ми)

А онова отвън... То не съм аз

И в мен Нищото само вирее

Не мисля че съм пълна даже с празнота

О... Как Нищото може да тлее?!