След нашата раздяла аз как си обещавах
да не плача и тъй да стане се надявах,
обаче друго стана да сдържам не успявах
сълзите си, не воля, а сила аз им давах.
Реших да давам сила, аз исках да си моя,
без теб разбрах тъмен облак какво, какво е,
без теб разбрах стрелките как истински застиват,
гуми едри черни – минутите ми сиви.
Минутите със сълзи, тъй плачещи минути,
аз плача и се лутам, да, плача и се лутам,
корав ще бъда много, колко си го повтарях,
усещах как безумно, безшумно се събарях ...