– Как променят парите, приятелю? – Питаш ли само?
До вчера светът ми различен беше със тебе,
до вчера се борехме с неволите рамо до рамо,
а днес във очите ти виждам изгубено време...
И хлябът ни сладък, закупен за жълта монета,
ти смени за топла погача, а някак горчи ми...
През усмивка преглъщахме сухите залци в угнета,
а по-сладък, приятелю, хляб, не вярвам да има...
Брояхме на пръсти, приятелю, и всичко събирахме,
не гледахме кой колко вади и кой колко взима,
стояхме един зад друг и само с очи се разбирахме,
а днес си говорим във цифри – не стига... а има... ...