green_poison (Ирена )
60 135
Feb 17, 2008, 5:53 PM

Как ще те прежаля... защо не взе и мен! 

  Poetry » Love
1305 0 9

Знам, че бяхме разделени,

болеше ме, края преживях едва,

а сега очите ти склопени как

ще ги прежаля, как!?

 

Чудех се защо телефонът ти е изключен,

усещах, че нещо не е наред,

дори и разделени, чувах гласа ти,

носеше ми успокоение през ден!

 

Когато вчера майка ти ми се обади:

"Бог прибра моето дете!" -

не знаех аз какво да кажа,

нещо счупи се в мен!

 

Сега съм в черно,

свещ паля - по пътя да те озарява,

не знам, мили, какво да правя,

колко само от кавги пропиляхме...?

 

Боже, защо ми го взе,

защо точно него прибра,

не може ли да хвърлим жребия отново,

вземи ме мен, а върни го!

 

Сълзите днес не мога да скрия,

няма защо да се преструвам на силна

и думите не ме успокояват,

по дяволите, хора, имам правото,

оставете ме да го изстрадам!

 

Не вярвах, че може да се случи,

по дяволите, тъпата кола,

едно невнимание и ето -

няма те... къде си ти сега!?

 

Към твоя гроб всеки ден ще крача

и не смирена, това не ще го понеса,

не искам... не трябва, не мога

да скрия мъката!

 

Всеки ден, мило, аз кръста ще прегръщам,

ще ти говоря разни неща,

как искам жив да те изровя,

да махна от теб пръстта!

 

Ще бъдеш дълго в съня ми,

не ще забравя твоите очи, знам,

че вече е късно... знай, обичам те,

ако има друг живот, че не ти го казах

по-рано, оттам ми прости!

 

П.С: Жалко е, че не мога да опиша точно как се чувствам, моля ви, не оставяйте съвети, вече чак ми досаждат, просто исках по някакъв начин да ми олекне, защото ви приемам като приятели.

17.02.2008г. - Винаги ще помня този ден!Мило, ще останеш жив в спомените ми!

© Ирена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви приятели,благодаря ви за подкрепата...просто не мога да го приема...защо става така,защо млади хора загиват,защо когато си се нафиркал до козирката не спираш,защо бог приема при себе си...толкова рано ....защо?
  • Много силно...Нямам думи...
  • Това е болка, голяма колкото Света...и която САМО Господ МОЖЕ да поеме...Не тъгувай...Жалко, наистина жалко за момчето!
    Но Мила, нали знаеш, че умира само и единствено тялото.
    Духът е жив завинаги!
    Не страдай, той е на много прекрасно място...и те усеща с всяка дума, сричка, вопъл, стон...
    Ако помним хубавото, щеше да е по-лесно.
    Ако помним с радост хората, които сме обичали, щеше да е прекрасно!
    В " Разговори с Бога " има една мисъл. Бог я казва:
    Любовта не иска хората, които обичаш да са близо до теб.
    Тя иска просто те да са ти мили...
    Обичам те! Кажи тези думи с отворен ум и дишащо сърце,
    и ще усетиш магията Любов - каква прекрасна дума!
    Най-прекрасната след думите: Обичам те...
    SeeHowMuchILoveYou
  • Силен и истински стих...
  • Много силен стих!Поздрав,Иренче!
  • много силна прегръдка!бъди силна!аз съм сигурна, че той знае колко много го обичаш!дръж се!!!!!!!
  • Прегръщам те....
  • :-x Силно се надявам да не пишеш от свое име, и да не си преживяла написаното, а да е просто тескт, но... след като си оставила рецензия, явно всичко е реалност :-|
  • Ами добре! Спомените понякога ни заблуждават че нищо не е загубено!!
Random works
: ??:??