Ако понякога съм слаба
и търся огън да се стопля...
Ако душата тихо страда
и не отронва плахо вопъл...
Ако искрицата запалва
мечти отдавна обгорели...
Ако в очите ми остават
петна от сълзи потъмнели...
Ако в гърдите ми е свило
гнездо лъжовно самотата...
Какво на теб не бих простила
да чуя... Как си... непозната...