pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17170
Dec 29, 2019, 5:54 PM  

Как страха от тъмнината преживяха в пещерата1 

  Poetry » For kids
520 1 7

Рори, както си играл,

беше чул и подразбрал,

че Вълчан жена ще има.

Искаше да ходят трима,

но Мецана тъй му рече:

- Там не е за малко мече!

А когато порастеш,

у дома ще доведеш

ти избраницата, Рори.

Няма с майка си да спориш!

И Росина беше тъжна.

Леко погледа извърна

и сълзѝте си прикри.

Но потънаха в игри

и видяха как във вкъщи

Меца и Мецан се връщат.

- Ние ще се поразходим.

Тук наблизо ще побродим.

После, мамо, ще ядем.

- Става, няма да ви спрем,

но недейте закъснява!

- Отговорно обещавам,

че до час ще бъдем тука!

Двама днес ни хвана скука.

Рори тръгна след Росина.

Три завоя път измина.

После друго те решиха

и посоката смениха.

На високото в гората

имаше скала, която

отвор бе на пещера.

Рори нея днес избра

и реши с Росина двама

да проучат те без мама.

Ех, не знае ли мечето?

Забранено е детето

сам самичко в пещерите

без родител да се скита!

Стигнаха до там с подскоци,

но житейските уроци

предстояха и на двама.

Там пред дупката голяма

Роси плахо се озърна,

но обратно да се върне

и за миг не пожела.

Пъхна мечата глава

тя след Рори в пещерата

и потъна в тъмнината.

Беше много тъмно там.

Колко - и сама не знам,

но е страшно за мечета.

Как трепереха и двете!

Рори, да не се изложи,

бързо лапата предложи

на Росина като мъж.

- Дръж, сестричке моя, дръж

и подпирай се без страх,

че водач аз днес ти бях.

- Но не каза, че е тъмно...

После как ли ще се върнем?

Цопнах в някаква вода.

Трудно тебе ще следя.

- Тук се наведи, скалата

да не ти строши главата! -

каза с грижа на Росина.

Тя наведе се и мина.

Продължиха в тъмнината,

но трепереха сърцата.

Нещо прехвърча над тях.

- Прилеп, братко, май видях!

- Как ще видиш в таз тъмница?

Но, познала си. Умница! -

поощри я Рори гръмко.

- Чувам гласове отвънка - 

каза той. Но ехо беше.

Брат и сигурно грешеше.

А и входът накъде ли

е останал? Бяха смели,

скитаха из пещерата,

но не знаеха децата

как от този страшен мрак

ще излязат вънка пак.

- Нека Прилепа да викнем!

Той с тъмницата е свикнал

и познава своя дом.

- Да го викнем, Рори, щом

вижда даже в тъмнината.

Не обичал светлината.

- Чичо Прилепе, ела!

С нас се случи днес беля.

Беше лесно тук да влезем,

но е трудно да излезем!

Рори още не казал,

Прилеп беше долетял.

- Дръж се за крилото, мече!

Ще те водя! - твърдо рече

чичо Прилеп и децата

той поведе в тъмнината.

Сякаш беше начертана

всяка стъпка. Рори хвана

сам водача за крилото.

И, защото, знай, в живота

има си неписан ред,

Прилепът бе най- отпред,

после Рори и Росина.

. . . 

Може би страхът ти мина.

По-добре ще е, защото

тебе чака те леглото.

Входа пак на пещерата

ще открият ли, децата

утре с мен ще разберат.

Днес отиват пак да спят.

 

Следва:. . .

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наздраве, Жорка! И нека е незабравима с чудесните си лица за нас 2020 година! ❤️
  • Ха, пропуснал съм, но наваксах 😊
    Ми то празници, няма много време за четене 🍷
    ЧНГ, Мария. Нека е успешна, здрава и вдъхновяваща!
  • Развръзката идва, пуснах я току що, чака одобрението на редакторите. ❤️
    Прегръдка и от мен с вкус на новогодишно настроение, Ангелче! ( А) ❤️
  • Днес краят на приключението ще стигне до моите читатели.
    Честита Нова година, с надежда, че е заредена само с хубави изживявания, Гавраил!
  • Почвам и аз да тръпна за съдбата им.Какво ли ще се случи?
  • И аз, но някой трябва да го напише, мила.
  • Държа на оценката и на добронамереността на всички, които следят развитието на историите, в това число и на твоето, Марианка! Но ме е завладяла някаква тъга, относно бъдещето им...
Random works
: ??:??