Apr 24, 2013, 8:10 AM

Как съм могла 

  Poetry » Love
889 0 2

Как съм могла да си мисля,
че обич в теб ще запаля.
Къде ми е била главата,
макар в Любовта - умът да липсва.
Какво мога аз да ти дам,
освен нежно обичащо сърце,
една Любов - като света голяма
и едно синьо, безкрайно небе.
Та ти вървиш по пътека
от влюбени женски сърца,
защо ли съм глупава да си мисля,
че точно при моето ще спреш;
че точно аз ще те развълнувам
и точно на мен - обич ще дадеш;
че точно мене ще сънуваш
и единствена ще бъда за теб...
Толкова много красиви илюзии
всеки ден умират една по една,
сърцето иска от сън да се събуди,
но Душата - пак ще се гърчи гола и сама.
Едно сърце по-малко или повече
в краката ти - какво пък толкова.
Жалко, че това сърце е моето,
но то трябва най-после да схване,
че от пепел трудно огън ще разпали;
че мечтите му за обич - са напразни... 

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??