Как успя да влезеш във дома мипрез толкова заключени врати?Как нахално наруши съня ми,след толкова ужасни самоти?
Забравила те бях. Тъй, както се забравя раната от...да родиш човек!Душата бе, от болки, посивяла,разкъсвана от спомена по теб!
Трябваше ми много дълго времеда свикна с мисълта, че не си мой.Погребала бях тежкото си бреме,издала бях последния си вой!
Зазидала те бях на тъмно.На сърцето си във тънките стени.Една любов, погребана безкръвно,след толкова години се свести!