Не зная, виждал ли си как смъртта
и в тъмното, и в светлото пролазва.
Затворила последната врата,
душите скрива в бялата си пазва.
Замахът и́ – корав. Такъв замах
свисти, смразява, всичко преобръща.
Без жал копае в черната земя,
отнема топлина, изпразва къщите.
От липсата на чудо да я спреш,
смаляваш се до точката безсилие.
Ръцете ти – простреляни криле,
събират пръстите в молба за милост. ...