Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Apr 1, 2021, 9:31 PM

Как всичко се повтаря 

  Poetry » Other
646 8 12

 

Не зная, виждал ли си как смъртта

и в тъмното, и в светлото пролазва.

Затворила последната врата,

душите скрива в бялата си пазва.

 

Замахът и́ – корав. Такъв замах

свисти, смразява, всичко преобръща.

Без жал копае в черната земя,

отнема топлина, изпразва къщите.

 

От липсата на чудо да я спреш,

смаляваш се до точката безсилие.

Ръцете ти – простреляни криле,

събират пръстите в молба за милост.

 

Надеждата обръща своя гръб,

изгубва се в мъглата на очите.

Където и да гледаш, все е скръб –

горчива сянка в залеза на дните.

 

А казват хора: „Той е милостив“.

Навярно те ще се окажат прави.

На някой драсва мъките с молив,

на друг за тях да пише го оставя.

 

 

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силно!
  • Много, много ми хареса, Ани!
  • Много ми хареса, Ани - силно, чувствено, докосващо!
    От липсата на чудо да я спреш,
    смаляваш се до точката безсилие.
    Ръцете ти – простреляни криле,
    събират пръстите в молба за милост.

    Надеждата обръща своя гръб,
    изгубва се в мъглата на очите.
    Където и да гледаш, все е скръб –
    горчива сянка в залеза на дните.
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • "На някой драсва мъките с молив,

    на друг за тях да пише го оставя."

    Страхотно!
  • Много добро!
  • Силно! Много!
  • Силно, много
  • Виждала съм. И не знам кое е милост: едни казват, освободил се от болките. А кое е милостта: да освободиш от мъките или да върнеш към живота?
  • Разкош!
  • Виждала съм, Ани, но все пак Той е милостив!
  • Много силно! Браво!
Random works
: ??:??