Как вярващият трябва да постъпи
В кафявата, в най-мрачната гора,
гора на бухали и на хиени,
където няма място за червени,
изправили са Славея на съд!
Че в песните му,
пълни с светла вяра,
горещо, ярко, слънцето изгрява –
то цялата гора ще озари!
Как тези песни да му се простят?
Такива песни – те към бунт зоват!
Съдии бѝли гарвани и сови –
да пратят всеки на разстрел готови.
На Славея,
от смърт да се спаси,
бил нужен още някакъв свидетел,
под клетва пред съда да заяви,
че този Славей той добре познава:
наивник е, че е мечтател светъл,
поет, певец. Не сатана нечист,
а още пък по-малко – комунист!
Той Щъркела помолил за свидетел.
И Щъркелът,
като човек набожен,
изправен бил пред казус невъзможен!
Да каже “Комунист!” - певеца ще убият –
и този грях до гроб ще му тежи!
Да каже:
“Не е комунист!” – пък ще излъже.
А Господ-Бог е казал: “Не лъжи!”
От мислене той чак се поболял.
И:
- Кой го знае …! – пред съда казàл!
Съдиите от туй
пък най-доволни бѝли,
и с чиста съвест славея убили.
А мене този казус ме мори:
как вярващият трябва да постъпи:
дали, човешкия живот за да спаси,
е допустимо вярващ да излъже?
___
*От стихосбирката "Стихове със името на Бога". По повод поведението на свидетелите в процеса срещу Вапцаров, и в частност на свидетеля Щъркелов.
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!*
-
Силен стих с гражданска позиция! Поздрави!
-
Според мен, човек трябва да намери сили , за да защити истината каквото и да му струва това. Да не вземеш отношение, когато става дума за истината е все едно да служиш на тъмните сили-перафразирам Учителя Дънов! Уви, повечето хора са като щъркела. Поздрав!
-
Хубаво е, че все още има хора, които се вълнуват от съдбите на поетите... иначе рядко ни забелязват и обикновено са готови да ни разкъсат само заради това, че сме различни. Поздравления, Ачо!
-
Благодаря ви че прочетохте и за отношението, което взехте - Румпел, Ивон, Ева, Елена и Христо! То съвпада с моето отношение.
Но да оставим конкретния случай - за Вапцаров, и да се върнем към казуса.Някои ще кажат, че доброто намерение - в случая да се спаси един живот, не може да бъде оправдание за пристъпване на която и да е божа заповед; че пътят към ада е постлан с добри намерения.
Но Бачо Киро пише: "Това, което човек го прави за добро, Господ все за добро го приема!" Значи пътят към ада не може да бъде постлан с добри намерения; щом намерението е било добро, грях не може да има!
А и в народната приказка "Кое е най-грешното на тоя свят" /както и в поемата на Николай Некрасов "Кой в Русия живее добре" в притчата "За двамата велики грешници"/ дори убийството, направено с добро намерение, не се счита за грях - затова че единият разбойник убива другия, Господ веднага опрощава греховете му! -
БРАВО! БРАВО! БРАВО! Стискам ти мъжката десница.
Няма да те питам как би кръстил "Вечната и святата".
Руми,
Попитали навремето един мъдрец:
„Не може ли човекът да е вечен?”
„Човекът не, а само име на творец.
Човекът...той на друго е обречен.”
Е, едно от тези имена е Никола Вапцаров. -
Това което си написал е много поучително но няма да го прочетат в парламента кьдето са всичките "БОЯДИСАНИ" като велигденски яйца.Тук в Испания има една поговорка "Сьс Андрес за интерес" и у нас на кьдето ги повее вятьра на власта, такива стават,червени зелени сини но все те си остават.Други няма.Започна да ми либсва миналото ,колкото и грозно да звучи
-
!!!
-
С поздрав, Ангар!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
