Както беше преди
Може би закъсняхме, пропуснахме нещо,
дето трябваше вечно да диша във нас.
Може би разпиляхме родената нежност,
с недоверие ти - със небрежие аз.
Виж стъклото - от страх се пропука,
страх от скрития в къщата мрак.
Може би полудяхме от дългата скука.
Ти си тъжна - аз нервен съм пак.
Спри да плачеш, единствена! Искай!
Искай всичко - и всичко ще дам!
И обичай ме диво, ах, диво обичай!
За да станеш, каквато те знам.
За да плисне в душите забравена нежност,
да изгреят в небето милиарди звезди.
Може би закъсняхме , пропуснахме нещо,
ала то ще се върне, както беше преди...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих!
-
пак ще се връщам тук!!!*
поздрав! -
Когато и двамата го искат силно, няма как да не се случи! Поздравления!
-
Поздравления и от мен!
-
Поздравления,стихото ти е чудесно ,но и много ми хареса позитивното ти настроение!
-
Освен да напиша, че много ми харесва нищо друго не мога да измисля, то всичко е казано вътре!
-
Много е хубаво, Ивайло!
Давай и ще получиш!
-
Какъв повик само... Зовеш...!
Поздравления за стиха! -
!!!
-
Харесах!
-
Успех!Поздрав!
-
Ще се върне, нали?
Успех! -
Ще се върне!...
Хубав стих!
Поздрави, Ивайло! -
Винаги се връща,стига да искаме силно!
-
много...много хубаво...красива мъжка лирика.
харесвам поезията ти... -
Поздравления, Ивайло!
-
или пък още по-...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
