Както исках

Хубаво ли ти беше,

когато ми късаше снимките,

когато хвърляше

всичките мои писма във камината... Да.

Хубаво ли стана,

когато счупи всички ключове,

за да не мога да вляза.

Хубаво ли стана,

когато вечер чаках,

а ти скитореше... потайно.

... Затова никога не те обикнах,

никога не се снимах с тебе,

никога не те хванах за ръка

и ми е хубаво, когато те гледам

през прозореца,

така сам да крачиш през нощта...

... нещастно...

Добре, че ме остави сама...