Колко хора са с моя късмет?! Даже прабаба помня.
Двете баби. И дядо - събирачът на смешни приятели.
Той ги черпеше с вино, издоено направо от пладнето.
До чешмата - три стола - капани, удобни за сядане.
Бяха цветни лицата им. С моите водни боички...
Крих се шумно, а тихо се кланях на корените.
Хапвах потни домати, без сол, както правят щастливците.
Дядо режеше тъжно мезе от месото на коня.
Помня мама. С големи очи като малки пристанища.
Помня татко. На 33 не осъмна по съмнало.
Баба Пена ме кръстила тайно, а даже не вярваше,
че ще бъда покорна, дори да съм влизала в църква. ...