Мислех си, че мога света да преобърна.
Глупаво, наивно по мечтите си да тръгна.
Замахвайки ръка, назад да не се обръщам.
Мислейки за успеха, на тъгата гръб да връщам.
Какво сломи ме, аз не зная.
Паднах като малко лястовиче без летеж.
Тъмна сянка някак ме застигна и бавно уби всеки мой копнеж.
Гледайки другите как летят в безкрая, имайки крила, мечти,
ми се иска да бъда пак такава, каквато бях преди…