Вървях си бавно и свела бях умислено глава.
Замислена за своите проблеми,
за всичко друго чужд ми бе света.
На вън валеше сняг,а аз погледнах към небето.
И както в приказката стара
една снежинка прободе ми сърцето.

Изведнъж усетих как механично се усмихвам
и усетих злоба и жажда за отмъщение във себе си.
Помислих си,че не е честно само аз да страдам
и че не е никак честно само аз да съм сама.
Изплаших се от себе си и от своята съдба.
И както в приказката стара
сякаш дявола говореше през моята уста.

Колко беше страшно!Демоните ме викаха при себе си,
а аз безсилна бях за да ги спра.
Не исках да бъда превърната във камък,
но не исках и да продължа.
И както в приказката стара
сякаш ледена кралица отнемаше ми радостта.

Бавно с всеки отминаващ ден,отиваше си и човешкото у мене
отиваше си и последната надежда,
че ще мога някога да се спася.
Но не всичко беше както в приказката стара!
Аз останах си самичка,мене никой не можа да ме спаси.
От дяволите бях разкъсана и тяхна стана моята душа!


П.П.:Дано се досетите за коя приказка говоря!