Не се живее с такава любов,
недокосната, далечна, премълчана...
Кой за такава съдба е готов?
Като клеймо в душата издълбана!
Каква ли любов би могла да е тя,
невдишана, от страх непожелана.
За сърцето ти заключена врата.
И ти стоиш, умиращ от забрана.
Как и защо при тебе дойде,
неповикана, до скоро непозната.
Не по твой избор, от незнайно къде,
но вкопчена в теб, прокълната и свята!