Понякога съм търпелива до полуда.
Закърпвам всички грешки със игла.
С крила съм – седемцветна пеперуда –
заобикалям сложни правила.
Друг път съм яростна като тигрица,
чиито рожби някой е отнел.
Не мога да се правя на светица.
Парфюмът ми съвсем не е „Шанел”.
Най-често съм обаче лятна сянка.
Учудена, притихнала вода.
Следобедна и лека, нежна дрямка.
Заглъхнала във пропастта следа.
Каквато и да съм – насън щастлива,
свободна птица под небесен свод -
благодаря на Господ, че съм жива
и разгадавам чудото Живот.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
И за стихото и за щастието да бъдеш всичко това...
Поздрав!