На стълбите във подлеза – купчина дрипи.
Прехвърча ситен сняг и е студено.
Човек помръдва, после сякаш нещо пита,
очите му се взират мътно в мене...
Със тяло на дете във мръсната си дреха,
с очи на възрастен, с лице на старец.
Нелепо е да търся топли думи за утеха –
измъченият поглед ме изгаря.
Ръка към мен протяга се изпод ръкава –
безплътна, суха като клон и сякаш
не моли нищо, а за нещо обвинява...
Пресипнало звучи гласът му в мрака: ...