Затворени сме между грижи,
банални, глупави неща,
а дните просто си се нижат -
преполовихме младостта.
Събираме пари за утре,
складираме добри мечти,
отлагаме да сме щастливи
без граници и без вини...
Чертаем планове, с надежда
децата ни да имат свят,
където се живее лесно -
да вярват,
знаят
и творят.
Но вътре в себе си сме тихи,
успали будните души.
Остава ни една утеха -
да дойдат по...
какви ли дни?...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.