Какви времена
Бездомен самотник спря под старата стряха.
Морският бриз промени лицето на бедняка.
Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.
В този шумен и студен град броди и търси помощ.
Забравил за красотите на живота, приятелите и своя живот.
Съдба! Какви времена! Нима се връща времето на Гаврош?
Витрини със своя блясък.
За него угаснали са светлините, угаснала е вярата.
Гледам и се питам?
В какво време живеем?
Защо ги наричаме просяци?
А кой ги направи такива?
Моята мисъл пътува с бездомника!
Неудобна е меката постеля вечер.
Какви времена?
Разкъсат от болка душата ми ранена.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Еси за коментара
-
Повечето хора не се замислят. Просто ги отминават. Сякаш не съществуват. Поздравления, Йонче!
-
Благодаря ти Руми. Лек ден мила
-
"В какво време живеем?
Защо ги наричаме просяци?
А кой ги направи такива?"
Йонка, поздравявам те за твоята съпричастност към съдбата на тези клети души! -
"Човек за човека е вълк!" /Джон Лок/. Затова е хубаво да знаеш, че има съпричастност у поетите към тежката съдба на клошари и скитници. Към просяците, на които злата съдба е отнела дом и огнище. Чудесно е, че се сещаш за тях, Йонка, а още по-чудесно е, че пишеш за тях. Наистина: "Неудобна е меката постеля вечер." Да така е: "Чистата съвест е най-меката постеля" /Публилий Сир/. Оценявам високо написаното.
-
Благодаря ти Силве за коментара
-
Да,за съжаление нищо не се е променило...Въпреки свръх производството,въпреки залежите на храна и дрехи, светът си остава едно безсърдечно място.Харесах стиха ти Йонче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
