Щом се събудя в мъглявини разпуснати,
като заключени врати на светъл храм.
Щом не достигам даже в сън очите ти,
какво ли повече ще мога да ти дам.
Изгрява утрото, пак синьо е небето,
и ти поемаш може би на път,
и може би усмихваш се на някого,
или отключваш със усмивка райски кът...
Там влиза тази, другата, която чакаш.
Поемаш я в ръцете и дъга разсипва
лъчи от устните, когато я целуваш,
а погледът и розите разпуква. ...