Тя, когато пристига, не пита,
настанява се в твойто сърце.
Разцъфнала слънчогледова пита,
озарила душата ти в слънце.
Тя е дъжд плодоносен, измива
всяка болка и грях, а смехът ù
е разцъфнала ръж във градина,
сред която не диша страхът ти.
Тя е всичкото твое, което си чакал
във безсънните, дългите нощи.
Ти без нея навярно си плакал
във безлунните, тъмните доби. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up