Целувката ти, скъпи, днес е непочтена,
защото криеш в погледа си мисли чужди,
защото не прозираш колко съм ранена
от временните ти закачки и възбуди...
Ръцете ти докосват моите порозовели бузи,
но твоите милувки са отсечени и мудни,
очите ти отново отразяват непознати музи,
защо ли помислите ти не са ми вече чудни?!
Следа червена пее осъзната песен
по шевовете на модерната ти риза,
но ти умело се представяш - честен...
Дали не е икономическата криза? ...