Какво ли ще стане, когато

земният ми път така се завърти,

че уж случайно и малко нахално

пресрещна твоя път за миг дори.

Дали очите ми ще заблестят така,

както в отминалите дни,

щом погледнех блестящите черни коси

и усещах нежна уханна плътта ти.

Дали пеперуди ще се възродят,

а сърцето като в пряг ще галопира,

дали ръцете ще се запотят,

а думите неуловимо ще треперят.

Какво ли ще стане, когато

пред теб уморена застана,

почти предала се вече

да чакам тази случайност.

Дали забравени мигове ще нахлуят

в съзнанието, замъглено от лъжи,

дали съвестта ще се съживи 

и ще кажеш и дума дори.

Дали смутено ще се усмихнеш

и ще ме погледнеш с блеснали очи,

дали мислите ще те върнат там,

където си ме обичал най-силно преди.

Какво ли ще стане, ако

в тази случайност случайно се разминем,

дали за теб ще съм само спомен любим,

или отдаван избеляващ образ мил.

Но аз като на облак в будно безсъзнание

по пътя смирено ще вървя

и търпение с шепи ще крада,

и ще се надявам да не пропусна случайността.