Какво ли е да си жена...
със погледи да те рисуват.
Косите ти да са мълва,
движенията – нежни бури...
Какво ли майка е да си...
Невинност от вина да раждаш
и в ереста – детето ти,
ти вяра вечна да изграждаш.
Любима да си – що ли е...
от чувства да разцъфнеш тихо,
и в сънища да полетиш
с крилете на два нежни стиха.
Какво ли е да си съдба,
захвърлена в сълза гореща
и ключ за райската врата,
загубен в Божията ревност.
© Михаил Цветански All rights reserved.