Какво ли още има да се случи?
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи,
или сърцето ще танцува валс
под звуците на някакво пиано,
което акордирам само аз...
Ще звънне ли приятел без тревога
безцелно, ей така -
да бъде с мен
поне за мъничко, по телефона,
във края на баналия си ден?
Ще се опитам ли да се усмихна
пред опита на мойте дъщери
на техния стремеж да бъдат силни
и можещи, пораснали, сами?!
Ще се помоля ли преди вечеря
за всички ненаправени неща,
за порива с надежда да намеря
искрица вяра в чуждите сърца...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.