... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната си злост да те загроби,
то значи вече всичко си видял! – и си разбрал, че този свят е обич,
по-твърд дори от камъка бъди! – защото добротата е свещена,
през горести, ненавист и беди растеш след всяка болчица простена,
нарамил вече Пътя към стоте, и три води пренесъл в девет стомни,
мини през всичко с обич на дете! – дано светът със обич да те помни.