Какво ми носиш, скитнико красив - Слънца далечни, блясък на елмази? На вятър полъх - шеметен и жив? ........................................................... Какво за мен по пътя си запазил?
Къде си скътал тъжните очи на толкоз изоставени невести? ............................................. Вървял си все под същите звезди, през урви и реки, през дъжд и преспи...
И трупал си в душата си картини, случайни срещи, думи за веднъж... Оставил си следи навред, без име... И спомени за теб - на шир и длъж.
Докосвания пълнели ръцете ти, очите ти преливали от цвят... Но нямаш рани, скитнико, в сърцето си, ни пристан имаш, нито верен Брат.
Сега си спрял да пийнеш от росата по розите на моята градина... ........................................ Не ще заключа, скитнико, вратата! Да видя - пак дали ще си отидеш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!
Истинско удоволствие е да те чета!!!