Sep 18, 2010, 4:58 PM

Какво ми стори 

  Poetry » Love
1729 0 4
Очите ти, по-сини и дълбоки от море,
пленяват и се давя в тях.
Усмивката ти извисява до безграничното небе,
а огънят ù ме превръща в прах.
Косите ти заключват в себе си лъчи,
лицето ти искрù, искрù...
А погледът ти благ е дар небесен;
възпявам теб и красотата ти във песен.
Звезда от небосклона не ще блести
тъй силно, както ти.
Дори и всичко в мен да изгори,
сърцето ми в прахта ти потърси. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??