Какво му трябва на човек
във тоз живот на него даден?
Една надежда в пътя лек,
денят му - топъл и прохладен.
Да носи под крило любов
и тя душата да възражда.
Да бъде винаги готов
с приятели да се огражда.
В ухото песен да звучи -
душата тя да му разтапя.
В дълбоките му там очи
и лъч от слънцето да капе.
Да си отгледа той дете -
рода му то да продължава.
И дни в години да вплете.
Живот добър да заслужава.
След себе си да има път -
по него други да пътуват.
И лека дума да рекат,
кога за него затъгуват.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист,едно перо,
една случайна песен птича
един нелош човешки път...
Бруррум!-как весело се свлича
по ламарината снегът!
Из "Пролет в планината" - Валери Петров