Защо? Защо ми трябваше?
Какво направих. Стори ми се като сън.
Защо по-лошо ставаше?
Защо не можех да се спра?
Защо, когато стоеше пред мен, не можех да избера?
Какво направих?
Най ме заболя, когато каза: Аз не мога да те разбера.
Как можа да ме оставиш?
Знам, че просто трябва да спра да се опитвам.
Ти знаеш, че няма смисъл.
Знам, че не мога да спра в себе си да те изпитвам ,
зная и че можех да премълча свойта мисъл. ...