Слънцето уморено в облаци черни потъна,
усмивките ни в печален щрих превърна,
дори звездите потърсиха друга Вселена,
нямаше и помен от светлина блажена.
Само белите скали чернееха в нощта
и върху тях лежеше окървавена и сама
нашата Любов ранена - обезобразена,
а сълзите ù се давеха в кървава река.
А ние двамата с теб, почти нищожни,
надсмивахме се над участта ù нелепа,
опитвахме се да търсим светли посоки,
но жалки и тъжни се изгубихме в света.