В мислите ни все е мръсно-
газим в тинята дълбоко.
За въпроси днес е късно.
Времето- дебелооко.
Щастието днес го няма.
Мъка е на всяка крачка.
Драмата ни е голяма.
Люта ни е всяка храчка.
Свършват дните ни полезни.
Всяка нощ е люта рана.
Край и на мечтите звездни.
Всъщност...то какво остана?
© Никола Апостолов All rights reserved.
Благодаря, Младене!
Радвам се, че харесахте написаното и идеята в него! Желая ви творческо вдъхновение!