Една мисъл в моя ум заседна:
Патриархът ли не е лобирал,
Господ криво ли го е разбирал,
та България е днес последна,
и от всичките страни – най-бедна?
Само подлеци и наглеци,
и крадците - във разкош добруват,
а пък целокупният народ
всекиму слугува и робува.
И сме умни, и сме работливи,
и добри сме, и сме талантливи,
но ни липсва божия подкрепа -
от това съдбата ни е клета.
Иска ми се новият синод,
да ни отърве от тез неволи,
и с молитвите си да измоли
щастие за целия народ.
© Ангел Чортов All rights reserved.
И като от молитвите нищо не зависи, тогава защо е този театър - защо митрополитите си придават такава важност, защо толкова се надуват и си мислят или ни заблуждават, че вършат нещо полезно.
Толкова много молебени, толкова водосвети, толкова литургии се правят, при това с такава пищна тържественост и официалност, че трябва да си кажа: не е възможно всичко това да няма смисъл.
И ако не кажа, че аз съм заблуденият, трябва да кажа, че всички участници или очакващи нещо от тези молитви, са заблудени - или глупави, или лицемери.
Което всъщност и казвам в това стихотворение, обаче.