Снегът бе тежък, мокър и затрупа
дървета, сгради, къщи и цветя.
От тежестта студена се пречупиха
Тополите край плитката река.
На моста имам среща само с вятъра
и ледената ласка на Смъртта.
Щом стигнем на Спартак амфитеатъра,
ще ме превърне в ледена мъгла.
Без работа, без хляб и без подкрепа...
Свършват и последните дърва!
Спестеното отдавна се изчерпа
с на майка ми последната сълза.
Но ето - на вратата се почука
Спасител идва! Край на страх и глад!
Поиска ми пари. От мен. Сега и тука!
За да си купи катинар и шоколад.
Ти град мой роден, люлка на герои!
Защо безсмислен е животът ми във теб?
Снегът жесток тополата пречупи...
Защо с жестокост с клона ме прободе?
Ти, Боже на Небето и Земята!
Да бъде Пролет китна, светъл ден!
Да се забие клонът счупен във земята!
Да пусне корени! И да расте във мен!
Така и случи се!
Върви си пак живота...
И Времето се ниже ден след ден...
Какво остана в този град от мен?
Един бедняк, несретник, скитник клет...
Какво спечели другия?
Поет.
© Ангел Милев All rights reserved.