на И.
Какво от това, че животът разделя пътеки,
че сълзите препускат в случайни реки -
не броя часове и не хвърлям монети,
не препречвам ръка срещу слънцето-
мойто слънце отдавна си ти...
Какво от това, че пороя отнася дъха ти,
че играе си вятъра с твоя забравен парфюм -
не надничам през рамо, назад не отстъпвам,
не продавам смеха си на никого -
разпилява се в мен всеки шум...
Какво от това, че стените сега се навеждат, ...