Какво от туй
Какво от туй, че е студено,
че мръзнем в блока всеки ден.
Навънка бие на Зелено,
светът е с Пролет зареден!...
Все още топлото не иде…
И зимата търчи навред!
И Слънце още не се види,
покаже се, но до обяд!
Къде ли Пролетта се крие,
навярно в сивото Небе!?
Мъглата още снага вие
и ризи Витоша дере!...
Огнището е заредено!
Но Вятърът бучи край нас!
О, докога ще е студено?
И Зимата ще е на власт?!
Ний все се тътрим със кожуси,
макар че и те ни тежат...
Небето често ни се муси…
Но снежинки не хвърчат!...
Навън тревичките напират,
надигат тук-таме глави...
О, светли мисли в нас напират,
щом слънчице се появи!
Знам, всеки миг при нас ще дойде
жадуваната Светлина...
На Зимните крака не стойте!
О, идва, идва Пролетта!
Ще ни угаждат Синините
във онзи Нереален свят...
Ще ни пречисти и душите
от този страшен, зимен Ад!..
И за Живота ще възкръснем!
От Радост ще се преродим!
И Имиджа си пак ще лъснем!
Но както винаги, със Грим!...
© Христо Славов All rights reserved.