Какво от туй, че почва да вали,
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив
денят, та аз във сиво се обличам,
но някак си успява всеки път
от мене нещо цветно да наднича.
Какво от туй, че бързат ветрове
студа отдавна носен да разпръснат,
било е лед и моето сърце,
но пак тупти, решило да възкръсне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up